Родопите
Обща информация
Родопите е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Името на планината Родопи е с тракийски произход. Род-опа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“.
Географско разположение
Родопите са част от Рило-Родопския масив. Границата на Родопите с Рила и Пирин се очертава от долината на река Яденица, седловината Юндола, Аврамовата седловина, река Дрешенец и долината на река Места. Северните склонове на Родопите са значително по-стръмни от тези на юг, където планината плавно преминава в полетата на Беломорска Тракия.
Географско деление
По особености в релефа Родопите се делят на две части - Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части се очертава от реките Каялийка и Боровица.
Западните Родопи обхващат територия от 8732 кв. км и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 м, а най-високите точки са над 1800 - 2000 м.
Релефът в източната част на планината е предимно нископланински и хълмист. Средната им надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове в тази част на планината също са обширни, но значително по-ниски.
Западни Родопи
Западните Родопи са по-голямата и по-високата част на планината. Включват дяловете: Боженец (Алабак), Велишко-Виденишки дял, Снежанка (Къркария), Сюткя, Дъбраш, Баташка планина и Девинска планина западно от р.Въча; Чернатица между реките Въча и Чая, Перелик и Букова планина - южно от Чернатица, и Добростан, Радюва планина и Преспански дял - източно от Чая.Като цяло Западните родопи се поделят на две части: Дъбрашко-Баташка (западна) и Переликско-Преспанска (източна). В първата част най-висок е вр.Голяма Сюткя (2186 м), а в втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица - Голям Перелик 2191 м. На запад се разполагат Чепинска, Баташка и Доспатска котловина, а на изток високите Чепеларска и Смолянска котловина, както и малката Хвойненска котловина.Западните Родопи са изградени от метаморфни скали - гнайси, шисти и мрамори, като между тях са вместени гранитни плутони.На места има големи покривки от риолитови вулкански скали, а в пониженията и котловините са разпространени седиментни скали - пясъчници, конгломерати и др.
За разлика от Западните Родопи,релефът в източната част на планината е предимно нископланински и хълмист. Средната им надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове в тази част на планината също са обширни, но значително по-ниски.
Източните Родопи в морфографски аспект се поделят на три части: Ардинска, Върбишко-Крумовишка и Гюмюрджинско-Мъгленишка. На север от река Арда се намират ридовете Чуката и Гората, Вълчеполска котловина и Хасковска хълмиста земя, която заема голяма част от територията на дяла. На север от река Арда са и ридовете Драгойна и Мечковец.
В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински Снежник, където се намира връх Вейката, висок 1463 м, който е най-южната българска точка и най високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата в Гърция, който е висок 1482 м.
Източните Родопи в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук са се образували и вулканични - андезити, риолити, туфи и др. В следствие на външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.
Забележителности
Каменните гъби – намират се източно от с. Бели пласт, Кърджалийско. Заемат площ от 30 дка. Представляват хармонични скални късове с форма на естествени гъби, с розови пънчета и зеленикави гугли. Височината на пънчетата и ширината на гуглите е до 2,5 м. изваяни са в риолитови вулкани туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клиноптилолит, а сивите и черните петна по пънчетата са от манганови кокреции. Минералът селадонит придава зеленикава багра на гуглите. Туфите, от които са се оформели каменните гъби, също са резултат от интензивна подводна вулканична дейност, датираща от времето на палеогена. След оттеглянето на морето и последователното издигане на морското дъно, върху тях започнало действието на ерозията. Долният, розов пласт се оказал по – мек и по – лесно се поддавал на действието на слънцето, вятъра и дъжда. Горният, зеленикав пласт съдържа по – здрави минерали, най – вече вулканично стъкло и по – трудно се изветря. Така в продължение на хилядолетия се е оформила тази прекрасна композиция от неповторими форми и багри.Каменната сватба – намира се до с. Зимзелен, на около 3 км. източно от Кърджали. Представлява скални образувания, наподобяващи хора, коне, птици, стълбове, изваяни сред еоценски вулканични туфи, от слънцето и вятъра в продължение на милиони години. Присъствието на различни метални окиси в скалите им придава разнообразни багри в розово, червено, кафяво. Легендата гласи, че това е сватбено шествие, вкаменено от природата, която се възмутила от греховните помисли на свекъра към невестата.Формирането на тази природна композиция е започнало преди 40 млн. години, когато Източните Родопи са били дъно на топло, плитко море, разтърсвано от непрекъсната вулканична дейност. От утаената вулканична пепел и скални късове са се образували красиви скали – риолитови туфи. След оттеглянето на морето, в следствие на вертикални движения на земната кора те са издигнали и били изложени на действията на природата. Така се оформил този чуден природен феномен, който е обявен за защитен обект през 1974 г. КК “Белите брези” – едно от най – живописните места в региона на Ардинска община. Намира се на 30 км от град Кърджали и на 6 км от Ардино. Това е единственото естествено находище на бяла бреза в Родопите. Такива са рядкост и в цялата страна. Гората представлява мозайка от бреза, бук и бор. Съетанието на тези дървесни видове прави въздуха по – чист, излъчващите се от брезата фитонциди го стерилизират, борът го ароматизира, а букът го насища с кислород. Обявен е за курорт с местно значение, чийто въздух лекува белодробни и алергични заболявания.
|
|