Каменните гъби – намират се източно от с. Бели пласт, Кърджалийско. Заемат площ от 30 дка. Представляват хармонични скални късове с форма на естествени гъби, с розови пънчета и зеленикави гугли. Височината на пънчетата и ширината на гуглите е до 2,5 м. изваяни са в риолитови вулкани туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клиноптилолит, а сивите и черните петна по пънчетата са от манганови кокреции. Минералът селадонит придава зеленикава багра на гуглите. Туфите, от които са се оформели каменните гъби, също са резултат от интензивна подводна вулканична дейност, датираща от времето на палеогена. След оттеглянето на морето и последователното издигане на морското дъно, върху тях започнало действието на ерозията. Долният, розов пласт се оказал по – мек и по – лесно се поддавал на действието на слънцето, вятъра и дъжда. Горният, зеленикав пласт съдържа по – здрави минерали, най – вече вулканично стъкло и по – трудно се изветря. Така в продължение на хилядолетия се е оформила тази прекрасна композиция от неповторими форми и багри.

          Каменната сватба – намира се до с. Зимзелен, на около 3 км. източно от Кърджали. Представлява скални образувания, наподобяващи хора, коне, птици, стълбове, изваяни сред еоценски вулканични туфи, от слънцето и вятъра в продължение на милиони години. Присъствието на различни метални окиси в скалите им придава разнообразни багри в розово, червено, кафяво. Легендата гласи, че това е сватбено шествие, вкаменено от природата, която се възмутила от греховните помисли на свекъра към невестата.Формирането на тази природна композиция е започнало преди 40 млн. години, когато Източните Родопи са били дъно на топло, плитко море, разтърсвано от непрекъсната вулканична дейност. От утаената вулканична пепел и скални късове са се образували красиви скали – риолитови туфи. След оттеглянето на морето, в следствие на вертикални движения на земната кора те са издигнали и били изложени на действията на природата. Така се оформил този чуден природен феномен, който е обявен за защитен обект през 1974 г.

          КК “Белите брези” – едно от най – живописните места в региона на Ардинска община. Намира се на 30 км от град Кърджали и на 6 км от Ардино. Това е единственото естествено находище на бяла бреза в Родопите. Такива са рядкост и в цялата страна. Гората представлява мозайка от бреза, бук и бор. Съетанието на тези дървесни видове прави въздуха по – чист, излъчващите се от брезата фитонциди го стерилизират, борът го ароматизира, а букът го насища с кислород. Обявен е за курорт с местно значение, чийто въздух лекува белодробни и алергични заболявания.
Цялата площ е 4000 дка. Преобладават брезите, но има и бук, бял и черен бор, смърч и др.

          Вкаменената гора – Намира се в землището на село Равен (Момчилградско), в дълбок дол. “Дърветата” се простират в дола в продължение на 120 м. Те представляват двадесетина пъна, с вид на обгорели от огън дървета. Високи са до 1 – 1,5 м. и са с дебелина 0,4 – 0,6 м. В напречно сечение, на дънерите ясно се различават годишни кръгове. Смята се, че Вкаменената гора е с терциерна възраст, т.е. От около 30 млн. Години и е резултат от подводна вулканична дейност и външни земни сили.
Съществуват две мнения за оформянето й. Според едното, тя няма биологичен произход, а е образувана от седиментни скали, съставени от плътно споени фини песъчинки и стари скални късове. Второто мнение застъпва тезата, че това е било гора, разположена на крайбрежието на древното терциерно море, или край някой остров. При започналата интензивна вулканична дейност, тази гора е била частично засипана и изгорена от горещия материал. Част от дърветата обаче са се съхранили затрупани от този огромен вулканичен материал. Високата температура е овъглила цели дървета или части от тях. При някои се е съхранил скелета на дървото. През по-късните етапи на вулканичната дейност, през тгези скелети са протичали води, носещи със себе си кремъчно вещество и са запълнили кухините. Така са се получили вкаменените дървета.
Уникалното на Равенската гора е, че дърветата са прави. Подобен случай досега не е описан. Вкаменената гора е обявена за защитен обект, категория “природна забележителност” от 09.02.1970 г. Тогава дънерите са били по-високи. За съжаление същите сили, които са създали Вкаменената гора, продължават да действат и да я разрушават. Ако не се вземат мерки, дърветата съвсем ще изчезнат.