Добре дошли, на сайта за планините в България!

Този сайт е посветен да даде по широка представа и насока на хората, които обичат България и се интересуват за красивите планини по нашата земя.

Планината представлява добре обособено възвишение с голяма площ и надморска височина над 600 м. Това се приема за долна граница - горната граница е 8864 м, височината на вр. Еверест, най-високият връх на Земята. Планините биват ниски (600 - 1000 м.), средно високи (1000 - 1600 м.) и високи (над 1600 м.). Преходът към съседни физикогеографски единици обикновено е постепенен, осъществен чрез предпланини. Понякога обаче преход липсва. Съставни елементи на планините са подножие, склон, било, седловина и връх. По външни очертания планините се делят на купеновидни и конусовидни (повечето вулканични конуси - Етна на о. Сицилия), верижни (Кордилери и Стара планина) и масивни (Родопите). Планините се създават от ендогенни сили, а се рушат и преоформят от екзогенни сили - изветряне, денудация и ерозия. С изкачване на планините климатът става все по-студен, а до известна височина - и по-влажен. Климатичното етажиране се отразява и върху вида на растителността. Сменят се няколко растителни пояса: културен пояс (използва се за земеделски посеви), пояс на широколистните гори, на иглолистните гори, на алпийските пасища и на вечните снегове. Планините са важен източник на води - от тях водят началото си повечето реки.

    Република България се отличава с изключително разнообразен релеф. На сравнително малката площ на страната (111 000 кв. км.) се срещат много и разнообразни форми на релефа: равнини (Дунавската равнина), низини и полета (Горнотракийската низина, Софийското и подбалканските полета) и различни планини.

    Имаме си планини от алпийски тип: Рила, Пирин и отчасти Витоша и Стара планина. За тях са характерни острите и стръмни била и върхове, дълбоки долини, страховити чукари и пропасти. Това са т. нар. младонагънати планини - от геологична гледна точка те са си направо млади, на възраст приблизително 10 милиона години. Образували са се през неозойската ера, формирането им е резултат от алпо - хималайските нагъвателни движения. Последните са плод на една трансконтинентална сеизмична дейност, обхващаща цялата евразийска плоча и станала причина за образуването на много и интересни планински вериги : Алпите, Далматинските планини, Рила, Пирин и части от Стара планина. В източна посока алпо - хималайският масив продължава под формата на хребет на дъното на Черно море, след това се свързва с Кавказ, Каракорум, Памир и Хиндокуш и завършва в областта на Хималаите и Тибет. Всичко това са географски образувания, станали причина за много безсънни нощи и напрегнати дни от страна на алпинисти, тракери, парапланеристи, скиори - фрийдайдъри, маунтийн - байкъри и всякакви луди глави. Имаме щастието някои от тези планини да са в България.

    Срещат се и старонагънати планини - най-вече Родопите, Средна гора, Странджа и Сакар. Те се характеризират с по-малка надморска височина и по-заоблени релефни форми. С течение на времето се е стигнало до изглаждане на релефа - все пак няколко десетки милиона години вятър, слънчева радиация и валежи не са шега работа и дори и най-упоритата скала се поддава на ерозия. В старонагънатите планини се срещат обширни заравнени плата, заоблени била и не толкова стръмни склонове, обрасли с гори. Поради по-малкия наклон лесно се образува почва и се задържа растителност; климатичните условия не са толкова сурови и следователно са подходящи за повече растителни видове. Това е причина и за наличието на по-богата фауна - за разлика от човека животните са по-рационални и не ходят по места, където няма храна.